3 mar 2005, 11:12

ВЪЗРАСТИ 1

  Poesía
864 0 3
Младостта е бърза,
задъхана стои
край дълго време,
люлее се на облаци
усмихната
и плаче в дъждове
напролет.
Младостта не знае
за завоите,
не чака никой,
скрита,
обича ясно и открито ,
говори със небето
и със корените,
тя знае да брои,
но сметка няма
да си прави. 

В младостта се връщаме,
когато сме изгубили.
(в съня си и със слово)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "В младостта се връщаме,
    когато сме изгубили.
    (в съня си и със слово)"

    Поздрав!
    /с мъничко тъга по младостта/
  • Йоанна, доста нетипичен може би стих за мен в ритъм - по пряко изказване с по ясни неща. Може би дори не се е понравило на някого но така го чувствам и смея да го кажа. Това е главното. Благодаря ти..оставам там където съм ..в съня на словото)))
  • Младостта не знае за завоите
    и в това е чара й ...

    "люлее се на облаци
    усмихната
    и плаче в дъждове
    напролет."

    Разкошен си както винаги
    открито чувство което докосва
    и мъдрост.

    В съня си със слово ...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...