bogpan (Божидар Пангелов)
118 338
3 mar 2005, 11:12

ВЪЗРАСТИ 1 

  Poesía
639 0 3
Младостта е бърза,
задъхана стои
край дълго време,
люлее се на облаци
усмихната
и плаче в дъждове
напролет.
Младостта не знае
за завоите,
не чака никой,
скрита,
обича ясно и открито ,
говори със небето
и със корените,
тя знае да брои,
но сметка няма
да си прави. 

В младостта се връщаме,
когато сме изгубили.
(в съня си и със слово)

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "В младостта се връщаме,
    когато сме изгубили.
    (в съня си и със слово)"

    Поздрав!
    /с мъничко тъга по младостта/
  • Йоанна, доста нетипичен може би стих за мен в ритъм - по пряко изказване с по ясни неща. Може би дори не се е понравило на някого но така го чувствам и смея да го кажа. Това е главното. Благодаря ти..оставам там където съм ..в съня на словото)))
  • Младостта не знае за завоите
    и в това е чара й ...

    "люлее се на облаци
    усмихната
    и плаче в дъждове
    напролет."

    Разкошен си както винаги
    открито чувство което докосва
    и мъдрост.

    В съня си със слово ...
Propuestas
: ??:??