bogpan (Божидар Пангелов) bogpan (Божидар Пангелов)
2 135
Mar 3, 2005, 11:12 AM

ВЪЗРАСТИ 1

  Poetry
861 0 3
Младостта е бърза,
задъхана стои
край дълго време,
люлее се на облаци
усмихната
и плаче в дъждове
напролет.
Младостта не знае
за завоите,
не чака никой,
скрита,
обича ясно и открито ,
говори със небето
и със корените,
тя знае да брои,
но сметка няма
да си прави. 

В младостта се връщаме,
когато сме изгубили.
(в съня си и със слово)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Laska (Ласка Александрова)
    Laska (Ласка Александрова)
    "В младостта се връщаме,
    когато сме изгубили.
    (в съня си и със слово)"

    Поздрав!
    /с мъничко тъга по младостта/
  • bogpan (Божидар Пангелов)
    bogpan (Божидар Пангелов)
    Йоанна, доста нетипичен може би стих за мен в ритъм - по пряко изказване с по ясни неща. Може би дори не се е понравило на някого но така го чувствам и смея да го кажа. Това е главното. Благодаря ти..оставам там където съм ..в съня на словото)))
  • joanna_vas (Йоанна)
    joanna_vas (Йоанна)
    Младостта не знае за завоите
    и в това е чара й ...

    "люлее се на облаци
    усмихната
    и плаче в дъждове
    напролет."

    Разкошен си както винаги
    открито чувство което докосва
    и мъдрост.

    В съня си със слово ...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0