3 мар. 2005 г., 11:12

ВЪЗРАСТИ 1

Поэзия

866 0 3

Младостта е бърза,
задъхана стои
край дълго време,
люлее се на облаци
усмихната
и плаче в дъждове
напролет.
Младостта не знае
за завоите,
не чака никой,
скрита,
обича ясно и открито ,
говори със небето
и със корените,
тя знае да брои,
но сметка няма
да си прави.

В младостта се връщаме,
когато сме изгубили.
(в съня си и със слово)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Laska (Ласка Александрова)

"В младостта се връщаме,
когато сме изгубили.
(в съня си и със слово)"

Поздрав!
/с мъничко тъга по младостта/

2006-12-08T22:12:17+02:00
bogpan (Божидар Пангелов)

Йоанна, доста нетипичен може би стих за мен в ритъм - по пряко изказване с по ясни неща. Може би дори не се е понравило на някого но така го чувствам и смея да го кажа. Това е главното. Благодаря ти..оставам там където съм ..в съня на словото)))

2005-03-05T09:29:23+02:00
joanna_vas (Йоанна)

Младостта не знае за завоите
и в това е чара й ...

"люлее се на облаци
усмихната
и плаче в дъждове
напролет."

Разкошен си както винаги
открито чувство което докосва
и мъдрост.

В съня си със слово ...

2005-03-03T19:11:09+02:00