3 mar 2018, 21:20

Възрожденски Огън

  Poesía » Civil
716 1 0
  1. Възрожденски Oгън

Не се гаси туй що не гасне*,

бунтовен огън се разгаря,

раните не ще зараснат,

векът на Възрождението се повтаря!

 

Ще поеме Българския дух,

макар и в тръни по великия си път,

в сетната борба наново ще се къпе в кръв,

но пътят е единсвения в похода си

към върхът!

 

Някой дърпа повода на тъмни векове,

черните коне да тъпчат,

да развяват черен флаг,

борбата ще сече вековните си врагове,

борбата знае пътя към свещения си праг!

 

Апостолите ще са неколцина,

но те ще поведат благословената река,

пред Ксеркс гърди изложиха мърцина,

но върху тях простря се Божия ръка!

 

Искрите ваят своите корони,

разпръскват светлини със огнения сноп,

искрите се превръщат в пламенни колони,

колоните със светещи очи,

където няма роб.

 

Туй що не гасне власт коя ще угаси?

Огънят вериги не познава,

огънят милиони ще спаси,

огънят от пулс на пулса се предава,

след огъня тече всепобеждаващата

възрожденска лава!
_______________

* – Иван Вазов

 

гр. София, 07.10.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...