3 mar 2018, 21:20

Възрожденски Огън

  Poesía » Civil
718 1 0
  1. Възрожденски Oгън

Не се гаси туй що не гасне*,

бунтовен огън се разгаря,

раните не ще зараснат,

векът на Възрождението се повтаря!

 

Ще поеме Българския дух,

макар и в тръни по великия си път,

в сетната борба наново ще се къпе в кръв,

но пътят е единсвения в похода си

към върхът!

 

Някой дърпа повода на тъмни векове,

черните коне да тъпчат,

да развяват черен флаг,

борбата ще сече вековните си врагове,

борбата знае пътя към свещения си праг!

 

Апостолите ще са неколцина,

но те ще поведат благословената река,

пред Ксеркс гърди изложиха мърцина,

но върху тях простря се Божия ръка!

 

Искрите ваят своите корони,

разпръскват светлини със огнения сноп,

искрите се превръщат в пламенни колони,

колоните със светещи очи,

където няма роб.

 

Туй що не гасне власт коя ще угаси?

Огънят вериги не познава,

огънят милиони ще спаси,

огънят от пулс на пулса се предава,

след огъня тече всепобеждаващата

възрожденска лава!
_______________

* – Иван Вазов

 

гр. София, 07.10.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...