10 abr 2007, 19:30

Взирам се в случайности нелепи

  Poesía
1K 0 3



 

Взирам се в случайности нелепи

и разкривам лесно техните черти

сред хората, оставащи си слепи,

които отчуждението върти -

в ситуацията всеки губи,

над всичките се спуска черна врана

и става тъй, че думите са груби,

формиращи потока на закана:

той показва как особеният взор

в тази ситуация изглежда,

когато обвинения за позор

прикриват третокласната надежда.

-Сърцето, щом от злоба е пламтящо,

окото губи чувството си зрящо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Един от моите учители ми я е показал, а аз съм въвел диалога в този тип сонети. Радвам се, че се заглеждаш и в тези неща, Велина!
  • Много ми харесва как оформяш стиховете си напоследък. Тази форма е особено подходяща за идеите и реализацията им (явно).
    Поздравявам те!
  • Вярното заключение Фло, всъщност разкрива една нерадостна картина за състоянието на българската интелигенция днес, която се изражда и си остава далеч от реалните проблеми на обществото.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...