10 abr 2007, 19:30

Взирам се в случайности нелепи

  Poesía
1K 0 3



 

Взирам се в случайности нелепи

и разкривам лесно техните черти

сред хората, оставащи си слепи,

които отчуждението върти -

в ситуацията всеки губи,

над всичките се спуска черна врана

и става тъй, че думите са груби,

формиращи потока на закана:

той показва как особеният взор

в тази ситуация изглежда,

когато обвинения за позор

прикриват третокласната надежда.

-Сърцето, щом от злоба е пламтящо,

окото губи чувството си зрящо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Един от моите учители ми я е показал, а аз съм въвел диалога в този тип сонети. Радвам се, че се заглеждаш и в тези неща, Велина!
  • Много ми харесва как оформяш стиховете си напоследък. Тази форма е особено подходяща за идеите и реализацията им (явно).
    Поздравявам те!
  • Вярното заключение Фло, всъщност разкрива една нерадостна картина за състоянието на българската интелигенция днес, която се изражда и си остава далеч от реалните проблеми на обществото.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...