10 апр. 2007 г., 19:30

Взирам се в случайности нелепи

1K 0 3



 

Взирам се в случайности нелепи

и разкривам лесно техните черти

сред хората, оставащи си слепи,

които отчуждението върти -

в ситуацията всеки губи,

над всичките се спуска черна врана

и става тъй, че думите са груби,

формиращи потока на закана:

той показва как особеният взор

в тази ситуация изглежда,

когато обвинения за позор

прикриват третокласната надежда.

-Сърцето, щом от злоба е пламтящо,

окото губи чувството си зрящо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Един от моите учители ми я е показал, а аз съм въвел диалога в този тип сонети. Радвам се, че се заглеждаш и в тези неща, Велина!
  • Много ми харесва как оформяш стиховете си напоследък. Тази форма е особено подходяща за идеите и реализацията им (явно).
    Поздравявам те!
  • Вярното заключение Фло, всъщност разкрива една нерадостна картина за състоянието на българската интелигенция днес, която се изражда и си остава далеч от реалните проблеми на обществото.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...