10.04.2007 г., 19:30

Взирам се в случайности нелепи

1K 0 3



 

Взирам се в случайности нелепи

и разкривам лесно техните черти

сред хората, оставащи си слепи,

които отчуждението върти -

в ситуацията всеки губи,

над всичките се спуска черна врана

и става тъй, че думите са груби,

формиращи потока на закана:

той показва как особеният взор

в тази ситуация изглежда,

когато обвинения за позор

прикриват третокласната надежда.

-Сърцето, щом от злоба е пламтящо,

окото губи чувството си зрящо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Един от моите учители ми я е показал, а аз съм въвел диалога в този тип сонети. Радвам се, че се заглеждаш и в тези неща, Велина!
  • Много ми харесва как оформяш стиховете си напоследък. Тази форма е особено подходяща за идеите и реализацията им (явно).
    Поздравявам те!
  • Вярното заключение Фло, всъщност разкрива една нерадостна картина за състоянието на българската интелигенция днес, която се изражда и си остава далеч от реалните проблеми на обществото.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...