Взлом
Това е родният дом.
Но вече съм сам.
Забит като стар вълнолом.
Това е познатият бряг.
Далече намигва ми фар.
И той като вълк единак.
Луната спуска пътека.
Така невъзможна в нощта.
Ще мине ангел полека.
Отива си пъстрият сън.
Затварям спомени в шкафа.
Отново всичко е вън.
Това е старият дом.
Съдбата дори не почука.
Влезе внезапно със взлом.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела Петева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
