Това е родният дом.
Но вече съм сам.
Забит като стар вълнолом.
Това е познатият бряг.
Далече намигва ми фар.
И той като вълк единак.
Луната спуска пътека.
Така невъзможна в нощта.
Ще мине ангел полека.
Отива си пъстрият сън.
Затварям спомени в шкафа.
Отново всичко е вън.
Това е старият дом.
Съдбата дори не почука.
Влезе внезапно със взлом.
© Весела Петева All rights reserved. ✍️ No AI Used
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
