Взрив

4 jul 2008, 12:34

Poesía » Civil

571 0 5

Избухнах като хала сутринта,

нервирах се за глупост - по човешки.

Обиди сипах към света - към обществения

безпорядък и политическите грешки.

Бях още сънена и недоспала,

с първата цигара във ръка,

кафето си не мога да изпия,

че "онези" пак направиха беля!

Не ме интересува, че се извиняват!

Въпросът е морален и не е шега!

Докога ще се въртим във кръг банален?!

Сами започнахме да се взривяваме,

но всъщност - не било така!?

Всъщност, добре, че вчерашният ни взрив не завърши като сцена от "Умирай трудно" ;)

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.