Jul 4, 2008, 12:34 PM

Взрив

  Poetry » Civic
886 0 5
 

Избухнах като хала сутринта,

нервирах се за глупост - по човешки.

Обиди сипах към света - към обществения

 безпорядък и политическите грешки.

 

Бях още сънена и недоспала,

с първата цигара във ръка,

кафето си не мога да изпия,

че "онези" пак направиха беля!

 

Не ме интересува, че се извиняват!

Въпросът е морален и не е шега!

Докога ще се въртим във кръг банален?!

Сами започнахме да се взривяваме,

но всъщност - не било така!?

 

Всъщност, добре, че вчерашният ни взрив не завърши като сцена от "Умирай трудно" ;)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...