Взрив
Избухнах като хала сутринта,
нервирах се за глупост - по човешки.
Обиди сипах към света - към обществения
безпорядък и политическите грешки.
Бях още сънена и недоспала,
с първата цигара във ръка,
кафето си не мога да изпия,
че "онези" пак направиха беля!
Не ме интересува, че се извиняват!
Въпросът е морален и не е шега!
Докога ще се въртим във кръг банален?!
Сами започнахме да се взривяваме,
но всъщност - не било така!?
Всъщност, добре, че вчерашният ни взрив не завърши като сцена от "Умирай трудно" ;)
© Мартина Кирилова All rights reserved.
