Взрив

4.07.2008 г., 12:34 ч.

Поезия » Гражданска

603 0 5

Избухнах като хала сутринта,

нервирах се за глупост - по човешки.

Обиди сипах към света - към обществения

безпорядък и политическите грешки.

Бях още сънена и недоспала,

с първата цигара във ръка,

кафето си не мога да изпия,

че "онези" пак направиха беля!

Не ме интересува, че се извиняват!

Въпросът е морален и не е шега!

Докога ще се въртим във кръг банален?!

Сами започнахме да се взривяваме,

но всъщност - не било така!?

Всъщност, добре, че вчерашният ни взрив не завърши като сцена от "Умирай трудно" ;)

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.