4 июл. 2008 г., 12:34

Взрив 

  Поэзия » Гражданская
605 0 5
 

Избухнах като хала сутринта,

нервирах се за глупост - по човешки.

Обиди сипах към света - към обществения

 безпорядък и политическите грешки.

 

Бях още сънена и недоспала,

с първата цигара във ръка,

кафето си не мога да изпия,

че "онези" пак направиха беля!

 

Не ме интересува, че се извиняват!

Въпросът е морален и не е шега!

Докога ще се въртим във кръг банален?!

Сами започнахме да се взривяваме,

но всъщност - не било така!?

 

Всъщност, добре, че вчерашният ни взрив не завърши като сцена от "Умирай трудно" ;)

© Мартина Кирилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??