28 jun 2017, 14:54

Взривяване

1.2K 2 9

Всеки път започвам с отрицание.

Днес мисля да зарежа тази тактика,

та с това да се лиша от порицание

преди да се е превърнало в практика.

 

Зная, че не съм изявен талант.

Невинаги докосвам със стиховете.

За допуснатите грешки нямам гарант.

Често не ми достигат щитовете.

 

А нападките никога не спират.

Всеки иска да пиша по негов вкус.

Игривите ми мисли протестират,

в резултат на което ще танцуват блус.

 

Но аз не мога да ги контролирам.

Пускам ги на воля върху листа.

И ако някой реши с тях да спекулира,

ще го подмина ловко като на писта.

 

Аз ще продължа да пиша с чувство,

че няма да получа всеобщо одобрение.

И макар да не съм цялата изкуство,

аз ще се стремя към подобрение

 

на думите, които не съм изрекла

и на битието, което не преживявам.

Но съдбата ми така е предрекла –

пишейки, вътрешно да се взривявам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Лили!
  • Едно огромно БРАВО!

    "Но съдбата ми така е предрекла –
    пишейки, вътрешно да се взривявам."
  • Така е, Пепи. Затова не спирам да практикувам, пък да видим какво ще се получи.
    Поздрави и от мен!
  • Мисли в рими, много добре! Усъвършенстването се постига с практика. Поздрави, Биби!
  • Напълно подкрепям думите ти, Влади. Когато са родени от сърцето, се усеща.Точно този тип стихове докосват читателя. Ще се постарая. Благодаря ти отново!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...