28.06.2017 г., 14:54

Взривяване

1.2K 2 9

Всеки път започвам с отрицание.

Днес мисля да зарежа тази тактика,

та с това да се лиша от порицание

преди да се е превърнало в практика.

 

Зная, че не съм изявен талант.

Невинаги докосвам със стиховете.

За допуснатите грешки нямам гарант.

Често не ми достигат щитовете.

 

А нападките никога не спират.

Всеки иска да пиша по негов вкус.

Игривите ми мисли протестират,

в резултат на което ще танцуват блус.

 

Но аз не мога да ги контролирам.

Пускам ги на воля върху листа.

И ако някой реши с тях да спекулира,

ще го подмина ловко като на писта.

 

Аз ще продължа да пиша с чувство,

че няма да получа всеобщо одобрение.

И макар да не съм цялата изкуство,

аз ще се стремя към подобрение

 

на думите, които не съм изрекла

и на битието, което не преживявам.

Но съдбата ми така е предрекла –

пишейки, вътрешно да се взривявам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Лили!
  • Едно огромно БРАВО!

    "Но съдбата ми така е предрекла –
    пишейки, вътрешно да се взривявам."
  • Така е, Пепи. Затова не спирам да практикувам, пък да видим какво ще се получи.
    Поздрави и от мен!
  • Мисли в рими, много добре! Усъвършенстването се постига с практика. Поздрави, Биби!
  • Напълно подкрепям думите ти, Влади. Когато са родени от сърцето, се усеща.Точно този тип стихове докосват читателя. Ще се постарая. Благодаря ти отново!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...