28 июн. 2017 г., 14:54

Взривяване

1.2K 2 9

Всеки път започвам с отрицание.

Днес мисля да зарежа тази тактика,

та с това да се лиша от порицание

преди да се е превърнало в практика.

 

Зная, че не съм изявен талант.

Невинаги докосвам със стиховете.

За допуснатите грешки нямам гарант.

Често не ми достигат щитовете.

 

А нападките никога не спират.

Всеки иска да пиша по негов вкус.

Игривите ми мисли протестират,

в резултат на което ще танцуват блус.

 

Но аз не мога да ги контролирам.

Пускам ги на воля върху листа.

И ако някой реши с тях да спекулира,

ще го подмина ловко като на писта.

 

Аз ще продължа да пиша с чувство,

че няма да получа всеобщо одобрение.

И макар да не съм цялата изкуство,

аз ще се стремя към подобрение

 

на думите, които не съм изрекла

и на битието, което не преживявам.

Но съдбата ми така е предрекла –

пишейки, вътрешно да се взривявам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Лили!
  • Едно огромно БРАВО!

    "Но съдбата ми така е предрекла –
    пишейки, вътрешно да се взривявам."
  • Така е, Пепи. Затова не спирам да практикувам, пък да видим какво ще се получи.
    Поздрави и от мен!
  • Мисли в рими, много добре! Усъвършенстването се постига с практика. Поздрави, Биби!
  • Напълно подкрепям думите ти, Влади. Когато са родени от сърцето, се усеща.Точно този тип стихове докосват читателя. Ще се постарая. Благодаря ти отново!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...