Werewolf

19 may 2017, 11:12

Poesía

1404 3 2

Това е той! Не иска да умре,
живее като звяр във всяка вена.
Когато съм човек, не ме зове.
Когато съм животно, ме променя.

Аз се срамувам от вълка във мен,
но той не иска все да си отива.
Желае плячка всеки всеки божи ден
и ако не си я вземе, ме убива.

Едно едничко нещо ме крепи,
едно създание ми дава нови сили.
От нежност и изящност чак боли -
жена в свойто лоно ме закриля.

Но звяра пак не ще се предаде,
ще вие и ръмжи, ще иска много.
Жената може да ме приюти,
но тя не знае колко още мога.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.