19 may 2017, 11:12

Werewolf

  Poesía
2K 3 2

Това е той! Не иска да умре,
живее като звяр във всяка вена.
Когато съм човек, не ме зове.
Когато съм животно, ме променя.

 

Аз се срамувам от вълка във мен,
но той не иска все да си отива.
Желае плячка всеки всеки божи ден
и ако не си я вземе, ме убива.

 

Едно едничко нещо ме крепи,
едно създание ми дава нови сили.
От нежност и изящност чак боли - 
жена в свойто лоно ме закриля.

 

Но звяра пак не ще се предаде,
ще вие и ръмжи, ще иска много.
Жената може да ме приюти,
но тя не знае колко още мога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Авитохол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...