19.05.2017 г., 11:12

Werewolf

2K 3 2

Това е той! Не иска да умре,
живее като звяр във всяка вена.
Когато съм човек, не ме зове.
Когато съм животно, ме променя.

 

Аз се срамувам от вълка във мен,
но той не иска все да си отива.
Желае плячка всеки всеки божи ден
и ако не си я вземе, ме убива.

 

Едно едничко нещо ме крепи,
едно създание ми дава нови сили.
От нежност и изящност чак боли - 
жена в свойто лоно ме закриля.

 

Но звяра пак не ще се предаде,
ще вие и ръмжи, ще иска много.
Жената може да ме приюти,
но тя не знае колко още мога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авитохол Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...