May 19, 2017, 11:12 AM

Werewolf 

  Poetry
1298 3 2

Това е той! Не иска да умре,
живее като звяр във всяка вена.
Когато съм човек, не ме зове.
Когато съм животно, ме променя.

 

Аз се срамувам от вълка във мен,
но той не иска все да си отива.
Желае плячка всеки всеки божи ден
и ако не си я вземе, ме убива.

 

Едно едничко нещо ме крепи,
едно създание ми дава нови сили.
От нежност и изящност чак боли - 
жена в свойто лоно ме закриля.

 

Но звяра пак не ще се предаде,
ще вие и ръмжи, ще иска много.
Жената може да ме приюти,
но тя не знае колко още мога.

© Авитохол All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??