Разтварям пред тебе сърцето,
о, друже, незнаен читател,
от чувства на обич обзето,
като пред безценен приятел!
Преминах отново по тази
пътека, за други незрима!
Бог нека от злото те пази,
от скръб и вина по по любим(а)!
Неволно допуснати грешки...
с години по Нея тъгувах,
дочувайки думите тежки,
когато при "зрящи" гостувах!
Животът, мой друже, е чуден,
когато с духа си пробуден!
7:55 часът, 3 януари 2023
Стихът е последна творба от
цикъла "Есенни мотиви" и може да се
счита като финал на петгодишното
ми участие в "Откровения".
© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados