4.01.2023 г., 22:21

XII.Разтварям сърцето

1.5K 6 8

Разтварям пред тебе сърцето,

о, друже, незнаен читател,

от чувства на обич обзето,

като пред безценен приятел!

Преминах отново по тази

пътека, за други незрима!

Бог нека от злото те пази,

от скръб и вина по по любим(а)!

Неволно допуснати грешки...

с години по Нея тъгувах,

дочувайки думите тежки,

когато при "зрящи" гостувах!

   Животът, мой друже, е чуден,

   когато с духа си пробуден!

 

7:55 часът, 3 януари 2023

 

Стихът е последна творба от

цикъла "Есенни мотиви" и може да се

счита като финал на петгодишното

ми участие в "Откровения".

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Скитница, за коментара и подкрепата! Музата ми сега е почивка. Нека да се успокои от ситуацията. Много е чувствителна, а това се отразява на мен! Честита нова година и на тебе! Всичко добро ти желая!
  • Наташа, благодаря ти за подкрепата и за добавка в "любими". Благодаря и за милите думи! Трогнат съм! Нужно е известно време да успокоя духа си и да го заредя с положителна енергия! Желая ти здраве и творчески успехи!
  • Музата ти е богата на идеи, не я остаряй да скучае и не ни лишавай от прекрасните си творби!
    Честита Нова година! Желая ти здраве и много вдъхновение, както и се надявам да преосмислиш решението си!
    Поздрав за творбата!
  • Иване, моля те, помисли си пак за участието в този сайт. Ще липсваш на много хора, ако престанеш да публикуваш!
  • Благодаря ти, Миночка, за подкрепата и за коментара! Всичко добро ти желая!
    Благодаря, Антоанета, за подкрепата и добавката в "любими"! За сега музата ми е стресирана след сравнението на нейните творби с реклама за бизнес...Нужна ми е една дълга почивка за да осмисля участието си в Откровения! Желая ти здраве и творчески успехи. .
    Благодаря на Младен и Тоти за подкрепата и добавката в !"любими"!

Прокарай си пътека

(Божествени напътствия)
Не тичай по чужда пътека,
накичена с рози през зима,
прокарай си своя, но нека
да минеш по нея с любим(а)! ...
878 11 13

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...