4.01.2023 г., 22:21

XII.Разтварям сърцето

1.5K 6 8

Разтварям пред тебе сърцето,

о, друже, незнаен читател,

от чувства на обич обзето,

като пред безценен приятел!

Преминах отново по тази

пътека, за други незрима!

Бог нека от злото те пази,

от скръб и вина по по любим(а)!

Неволно допуснати грешки...

с години по Нея тъгувах,

дочувайки думите тежки,

когато при "зрящи" гостувах!

   Животът, мой друже, е чуден,

   когато с духа си пробуден!

 

7:55 часът, 3 януари 2023

 

Стихът е последна творба от

цикъла "Есенни мотиви" и може да се

счита като финал на петгодишното

ми участие в "Откровения".

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Скитница, за коментара и подкрепата! Музата ми сега е почивка. Нека да се успокои от ситуацията. Много е чувствителна, а това се отразява на мен! Честита нова година и на тебе! Всичко добро ти желая!
  • Наташа, благодаря ти за подкрепата и за добавка в "любими". Благодаря и за милите думи! Трогнат съм! Нужно е известно време да успокоя духа си и да го заредя с положителна енергия! Желая ти здраве и творчески успехи!
  • Музата ти е богата на идеи, не я остаряй да скучае и не ни лишавай от прекрасните си творби!
    Честита Нова година! Желая ти здраве и много вдъхновение, както и се надявам да преосмислиш решението си!
    Поздрав за творбата!
  • Иване, моля те, помисли си пак за участието в този сайт. Ще липсваш на много хора, ако престанеш да публикуваш!
  • Благодаря ти, Миночка, за подкрепата и за коментара! Всичко добро ти желая!
    Благодаря, Антоанета, за подкрепата и добавката в "любими"! За сега музата ми е стресирана след сравнението на нейните творби с реклама за бизнес...Нужна ми е една дълга почивка за да осмисля участието си в Откровения! Желая ти здраве и творчески успехи. .
    Благодаря на Младен и Тоти за подкрепата и добавката в !"любими"!

Прокарай си пътека

(Божествени напътствия)
Не тичай по чужда пътека,
накичена с рози през зима,
прокарай си своя, но нека
да минеш по нея с любим(а)! ...
880 11 13

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...