27 oct 2019, 11:35

XXL магия

  Poesía » Otra
603 3 9

На слънце с тебе гръмко прихвам,

в дъждовно време плача с глас.

Щом замълчиш – до теб притихвам,

говориш ли – мълвя и аз.

Ако ме чакаш, скоро идвам.

Ако затънеш в светски спам

и си раздразнен и обиден,

оставям те за малко сам.

Мълчанието ти е злато,

говоренето – диамант.

И непознатото – познато,

а непризнатото – талант.

Далечното е много близко,

най-тежкото – от пух перо.

И няма ход в живота рисков –

с теб всяко зло е за добро.

Непоносимото – красиво,

непоправимото – нов шанс,

отдавна мъртвото – пак живо,

а черно-бялото – нюанс.

До теб и аз съм някак друга –

спокойна, ведра и добра.

Зарязах даже чичко Гугъл,

пак истинска съм, без фира.

Звучи банално, но е песен

животът с теб и благослов.

И в него всички неизвестни

завършват с думата  л ю б о в.   

 

 

26.10.2019

 

https://www.youtube.com/watch?v=qMglBwfhsN4

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...