27.10.2019 г., 11:35

XXL магия

601 3 9

На слънце с тебе гръмко прихвам,

в дъждовно време плача с глас.

Щом замълчиш – до теб притихвам,

говориш ли – мълвя и аз.

Ако ме чакаш, скоро идвам.

Ако затънеш в светски спам

и си раздразнен и обиден,

оставям те за малко сам.

Мълчанието ти е злато,

говоренето – диамант.

И непознатото – познато,

а непризнатото – талант.

Далечното е много близко,

най-тежкото – от пух перо.

И няма ход в живота рисков –

с теб всяко зло е за добро.

Непоносимото – красиво,

непоправимото – нов шанс,

отдавна мъртвото – пак живо,

а черно-бялото – нюанс.

До теб и аз съм някак друга –

спокойна, ведра и добра.

Зарязах даже чичко Гугъл,

пак истинска съм, без фира.

Звучи банално, но е песен

животът с теб и благослов.

И в него всички неизвестни

завършват с думата  л ю б о в.   

 

 

26.10.2019

 

https://www.youtube.com/watch?v=qMglBwfhsN4

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...