16 ago 2016, 16:43

xxx 

  Poesía » Otra
531 1 3

Всички думи са мои...

С тях разсичам покоя -

безпощадна секира.

А сърцето ми спира

от вълнение нежно,

от една неизбежност.

И небето се спуска

като палец на спусъка.

И отчаяни птици

падат в нечии зеници.

Тишината нагарча,

страшно стене, макар че

раните ù превързвам.

Аз стремително бързам

да измамя прибоя 

Всички думи са мои...

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно и оригинално. ПОЗДРАВ!
  • Възхитена съм от силата на словото и емоцията...
  • Такива творби може да напише човек и душа, преживели много, не всичко, но повече от няколко живота...
    Моите почитания...вълнува много...
Propuestas
: ??:??