Всички думи са мои...
С тях разсичам покоя -
безпощадна секира.
А сърцето ми спира
от вълнение нежно,
от една неизбежност.
И небето се спуска
като палец на спусъка.
И отчаяни птици
падат в нечии зеници.
Тишината нагарча,
страшно стене, макар че
раните ù превързвам.
Аз стремително бързам
да измамя прибоя
Всички думи са мои...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
