laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
16.08.2016 г., 16:43 ч.

xxx 

  Поезия » Друга
537 1 3

Всички думи са мои...

С тях разсичам покоя -

безпощадна секира.

А сърцето ми спира

от вълнение нежно,

от една неизбежност.

И небето се спуска

като палец на спусъка.

И отчаяни птици

падат в нечии зеници.

Тишината нагарча,

страшно стене, макар че

раните ù превързвам.

Аз стремително бързам

да измамя прибоя 

Всички думи са мои...

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно и оригинално. ПОЗДРАВ!
  • Възхитена съм от силата на словото и емоцията...
  • Такива творби може да напише човек и душа, преживели много, не всичко, но повече от няколко живота...
    Моите почитания...вълнува много...
Предложения
: ??:??