10 may 2017, 21:38

xxx57

583 0 1

                                  На Емо

 

Аз имах толкова любов...

но тя внезапно си замина.

Бе ден като тайфун суров...

Сега живея наполовина,

 

с половин оглозгана душа

във упоритото си тяло.

Със твойте думи се теша,

със миналото, оцеляло

 

във снимките, във твой парфюм,

във недопушена цигара,

във оглушителния шум,

със който споменът отваря

 

една врата, внезапен път...

Отчаяно към тебе тичам!

Гласът ти чувам и смехът...

И все по-силно те обичам!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трогателно, Нина, разстрои ме! Когато загубим любим човек, го търсим във всичко, до което се е докосвал.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...