10 may 2017, 21:38

xxx57

576 0 1

                                  На Емо

 

Аз имах толкова любов...

но тя внезапно си замина.

Бе ден като тайфун суров...

Сега живея наполовина,

 

с половин оглозгана душа

във упоритото си тяло.

Със твойте думи се теша,

със миналото, оцеляло

 

във снимките, във твой парфюм,

във недопушена цигара,

във оглушителния шум,

със който споменът отваря

 

една врата, внезапен път...

Отчаяно към тебе тичам!

Гласът ти чувам и смехът...

И все по-силно те обичам!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трогателно, Нина, разстрои ме! Когато загубим любим човек, го търсим във всичко, до което се е докосвал.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...