10 мая 2017 г., 21:38

xxx57

577 0 1

                                  На Емо

 

Аз имах толкова любов...

но тя внезапно си замина.

Бе ден като тайфун суров...

Сега живея наполовина,

 

с половин оглозгана душа

във упоритото си тяло.

Със твойте думи се теша,

със миналото, оцеляло

 

във снимките, във твой парфюм,

във недопушена цигара,

във оглушителния шум,

със който споменът отваря

 

една врата, внезапен път...

Отчаяно към тебе тичам!

Гласът ти чувам и смехът...

И все по-силно те обичам!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трогателно, Нина, разстрои ме! Когато загубим любим човек, го търсим във всичко, до което се е докосвал.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...