10 мая 2017 г., 21:38

xxx57

582 0 1

                                  На Емо

 

Аз имах толкова любов...

но тя внезапно си замина.

Бе ден като тайфун суров...

Сега живея наполовина,

 

с половин оглозгана душа

във упоритото си тяло.

Със твойте думи се теша,

със миналото, оцеляло

 

във снимките, във твой парфюм,

във недопушена цигара,

във оглушителния шум,

със който споменът отваря

 

една врата, внезапен път...

Отчаяно към тебе тичам!

Гласът ти чувам и смехът...

И все по-силно те обичам!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трогателно, Нина, разстрои ме! Когато загубим любим човек, го търсим във всичко, до което се е докосвал.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...