xxx57
На Емо
Аз имах толкова любов...
но тя внезапно си замина.
Бе ден като тайфун суров...
Сега живея наполовина,
с половин оглозгана душа
във упоритото си тяло.
Със твойте думи се теша,
със миналото, оцеляло
във снимките, във твой парфюм,
във недопушена цигара,
във оглушителния шум,
със който споменът отваря
една врата, внезапен път...
Отчаяно към тебе тичам!
Гласът ти чувам и смехът...
И все по-силно те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
