На Емо
Аз имах толкова любов...
но тя внезапно си замина.
Бе ден като тайфун суров...
Сега живея наполовина,
с половин оглозгана душа
във упоритото си тяло.
Със твойте думи се теша,
със миналото, оцеляло
във снимките, във твой парфюм,
във недопушена цигара,
във оглушителния шум,
със който споменът отваря
една врата, внезапен път...
Отчаяно към тебе тичам!
Гласът ти чувам и смехът...
И все по-силно те обичам!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
