4 nov 2018, 10:28

xxx76 

  Poesía
289 3 4


                                   На Емо


Пътувам към теб. По небесната стълба.
Нощта е протяжно ридание.
Два спомена кротко полягат на хълбок.
И болка е всяко дихание.

Но знам, че ме чакаш. Усмихнат и 
хубав.
До тебе съм... Ще ме прегърнеш.
В очите ти весели ще се изгубя.
Защо, ах, защо не се върнеш

във тоя живот, само наш и прекрасен?
Сълзѝте да бъдат щастливи.
И всеки ден влюбен да идва. И ясен.  
В ръцете ти пак да заспивам.

Все двама да бъдем. Напук на съдбата.
Във наша потайна вселена.
Накрая да падне Оная с Косата,
от нашата обич сразена.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??