4.11.2018 г., 10:28 ч.

xxx76 

  Поезия
288 3 4


                                   На Емо


Пътувам към теб. По небесната стълба.
Нощта е протяжно ридание.
Два спомена кротко полягат на хълбок.
И болка е всяко дихание.

Но знам, че ме чакаш. Усмихнат и 
хубав.
До тебе съм... Ще ме прегърнеш.
В очите ти весели ще се изгубя.
Защо, ах, защо не се върнеш

във тоя живот, само наш и прекрасен?
Сълзѝте да бъдат щастливи.
И всеки ден влюбен да идва. И ясен.  
В ръцете ти пак да заспивам.

Все двама да бъдем. Напук на съдбата.
Във наша потайна вселена.
Накрая да падне Оная с Косата,
от нашата обич сразена.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??