На Емо
Пътувам към теб. По небесната стълба.
Нощта е протяжно ридание.
Два спомена кротко полягат на хълбок.
И болка е всяко дихание.
Но знам, че ме чакаш. Усмихнат и
хубав.
До тебе съм... Ще ме прегърнеш.
В очите ти весели ще се изгубя.
Защо, ах, защо не се върнеш
във тоя живот, само наш и прекрасен?
Сълзѝте да бъдат щастливи.
И всеки ден влюбен да идва. И ясен.
В ръцете ти пак да заспивам.
Все двама да бъдем. Напук на съдбата.
Във наша потайна вселена.
Накрая да падне Оная с Косата,
от нашата обич сразена.
© Нина Чилиянска All rights reserved.