Nov 4, 2018, 10:28 AM

xxx76 

  Poetry
331 3 3


                                   На Емо


Пътувам към теб. По небесната стълба.
Нощта е протяжно ридание.
Два спомена кротко полягат на хълбок.
И болка е всяко дихание.

Но знам, че ме чакаш. Усмихнат и 
хубав.
До тебе съм... Ще ме прегърнеш.
В очите ти весели ще се изгубя.
Защо, ах, защо не се върнеш

във тоя живот, само наш и прекрасен?
Сълзѝте да бъдат щастливи.
И всеки ден влюбен да идва. И ясен.  
В ръцете ти пак да заспивам.

Все двама да бъдем. Напук на съдбата.
Във наша потайна вселена.
Накрая да падне Оная с Косата,
от нашата обич сразена.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??