14 mar 2012, 20:14

Ябълка

  Poesía » Otra
1K 0 4

Нашата любов, Слънце, е като ябълка.

Аз покълнах семето на диво дръвче.

С лъчите си ще присадиш калема.

Ще се грижим за него, докато расте.

Ще го пазим от виелиците на живота.

Когато е готово - слънчеви ябълки ще даде.

На есен ще откъснем най-недостъпната -

от най-високия клон, с най-сочно сърце.

Ще я вкусваме. Сладко и зряло

ще се слива сокът ù с нас, докато ядем.

 

После аз ще засея семето... защото

нашата любов, Слънце, е като ябълка.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...