14 мар. 2012 г., 20:14

Ябълка

1K 0 4

Нашата любов, Слънце, е като ябълка.

Аз покълнах семето на диво дръвче.

С лъчите си ще присадиш калема.

Ще се грижим за него, докато расте.

Ще го пазим от виелиците на живота.

Когато е готово - слънчеви ябълки ще даде.

На есен ще откъснем най-недостъпната -

от най-високия клон, с най-сочно сърце.

Ще я вкусваме. Сладко и зряло

ще се слива сокът ù с нас, докато ядем.

 

После аз ще засея семето... защото

нашата любов, Слънце, е като ябълка.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...