Нашата любов, Слънце, е като ябълка.
Аз покълнах семето на диво дръвче.
С лъчите си ще присадиш калема.
Ще се грижим за него, докато расте.
Ще го пазим от виелиците на живота.
Когато е готово - слънчеви ябълки ще даде.
На есен ще откъснем най-недостъпната -
от най-високия клон, с най-сочно сърце.
Ще я вкусваме. Сладко и зряло
ще се слива сокът ù с нас, докато ядем.
После аз ще засея семето... защото
нашата любов, Слънце, е като ябълка.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
