Нашата любов, Слънце, е като ябълка.
Аз покълнах семето на диво дръвче.
С лъчите си ще присадиш калема.
Ще се грижим за него, докато расте.
Ще го пазим от виелиците на живота.
Когато е готово - слънчеви ябълки ще даде.
На есен ще откъснем най-недостъпната -
от най-високия клон, с най-сочно сърце.
Ще я вкусваме. Сладко и зряло
ще се слива сокът ù с нас, докато ядем.
После аз ще засея семето... защото
нашата любов, Слънце, е като ябълка.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
