venus (Вечерница или Зорница)
155 1539
28 feb 2008, 14:33

Ябълкова семка 

  Poesía » Otra
1350 0 7



Небесни обятия

         ли ми даваш –

Звезди

нима събуждаш в пръстта...

Не, не гледай надолу –

        пак ожадняла,

аз ще се върна,

щом докосна отново степта...

 


Ще отпия по глътка от всичко –

Ярост, Горест, Измама, Тъга -

само с чашата (пълна) няма да споря –

отвара с отрова си забърках сама,

 


... да забравя (откъсната) последната си кожа...

да я сваля от мен - като змия, така и не успях !

 


Не се научих аз да бъда грозна (дупка)

и злобна трудно бях...

но свърших „себе си” на пътя,

препънах се - в собствената си борба,

загубих и последната си сила,

не мога вече И да бъда Друга,

 


но Груба, Мълчалива, Ненаситна –

такава ме помни (!),

за да забравя себе си сама (дори),

не искам да ме връщаш към Морава,

вземи Калта и я хвърли в лицето ми... и

(дано тогава)

да мога да забравя, че съм тръгнала от теб

към Нищото, към Себе си, към Пътя !?!...


Дървото с ябълките ще обруля,

в обятия на мека тишина ще се изгубя,

тревата в себе си от Суета ще приютя

и облаци ще сложа в джоба си за (земен) Полет...

 


Не искай да ме имаш ти тогава,

ще бъда по-далечна от тялото си аз от винаги,


 

но поискаш ли залък от мойта Душа,

ще те нахраня като просяк от хляба,

ще наситя сърцето ти (може би) (с тишина) -

и пак ще си тръгна, за да ме помниш Такава !


 

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • носиш непреодолим уют
    поне за мен
  • невероятен стих!възхитена съм!пребирам го в любими!поздрав!
  • Благодаря на всички вас за топлите отзиви! Написах този стих...едва вчера...той е последният...(от много време насам), дано да не остане такъв и завинаги! ...Някои хора се опитват да убият музата в теб с думите си(тежки), ....но те не знаят, че са жалки и безсилни пред нейната Изповед в душата ти!
    Пишете, приятели!! Пишете, с душата си!!!
  • Прекрасно е!!!
  • Браво! Стихийна Любов! Красива.
    Прекрасен стих! с обич, Венера.
  • Разкош!!!Като стихия може да бъде само една жена!Поздравления,мила!!!
  • Поздравления!!!Този стих е оргинален и различен...
Propuestas
: ??:??