Ябълкова семка
Небесни обятия
ли ми даваш –
Звезди
нима събуждаш в пръстта...
Не, не гледай надолу –
пак ожадняла,
аз ще се върна,
щом докосна отново степта...
Ще отпия по глътка от всичко –
Ярост, Горест, Измама, Тъга -
само с чашата (пълна) няма да споря –
отвара с отрова си забърках сама,
... да забравя (откъсната) последната си кожа...
да я сваля от мен - като змия, така и не успях !
Не се научих аз да бъда грозна (дупка)
и злобна трудно бях...
но свърших „себе си” на пътя,
препънах се - в собствената си борба,
загубих и последната си сила,
не мога вече И да бъда Друга,
но Груба, Мълчалива, Ненаситна –
такава ме помни (!),
за да забравя себе си сама (дори),
не искам да ме връщаш към Морава,
вземи Калта и я хвърли в лицето ми... и
(дано тогава)
да мога да забравя, че съм тръгнала от теб
към Нищото, към Себе си, към Пътя !?!...
Дървото с ябълките ще обруля,
в обятия на мека тишина ще се изгубя,
тревата в себе си от Суета ще приютя
и облаци ще сложа в джоба си за (земен) Полет...
Не искай да ме имаш ти тогава,
ще бъда по-далечна от тялото си аз от винаги,
но поискаш ли залък от мойта Душа,
ще те нахраня като просяк от хляба,
ще наситя сърцето ти (може би) (с тишина) -
и пак ще си тръгна, за да ме помниш Такава !
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
невероятен стих!възхитена съм!пребирам го в любими!поздрав!
-
Благодаря на всички вас за топлите отзиви! Написах този стих...едва вчера...той е последният...(от много време насам), дано да не остане такъв и завинаги! ...Някои хора се опитват да убият музата в теб с думите си(тежки), ....но те не знаят, че са жалки и безсилни пред нейната Изповед в душата ти!
Пишете, приятели!! Пишете, с душата си!!!
-
Прекрасно е!!!
-
Браво! Стихийна Любов! Красива.
Прекрасен стих! с обич, Венера. -
Разкош!!!Като стихия може да бъде само една жена!Поздравления,мила!!!
-
Поздравления!!!Този стих е оргинален и различен...
поне за мен