28 mar 2010, 10:24

Яко дим

  Poesía » Otra
1.2K 0 17
Все още спомените пáри
приятно чувство за вина:
когато първата цигара,
когато първата жена.

То бяха пътища и гари
в ония мъжки времена.
И бе цигара от цигара,
и бе вина върху вина.

Но ето, в пръстите догаря,
стопява се на димнинá,
уви, последната цигара,
уви, последната жена.
---
За нищо не тая обида.
Тук имам хора, но и там,
аз
имам при кого да ида,
какво да взема и да дам.

Дим, яко дим! Смирен, защото
си вярвах, че от тоя дим
ще стане като че по-топло,
просторът – като че по-син.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бъди, Райсън!
  • много хубав стих...благодаря за удоволствието...
  • жена- цигара и... мъж- дим... а от нея ли зависят мъжете?...
  • Висока самовзискателност и мяра - Райчо Русев! Благодаря ти, приятелю, за което...
  • Ще те поздравя и ще ти благодаря с удивителни ;!!!!!!!!.Защото твоите удивителни на моята страничка ми носят винаги радост!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...