Яко дим
Все още спомените пáри
приятно чувство за вина:
когато първата цигара,
когато първата жена.
То бяха пътища и гари
в ония мъжки времена.
И бе цигара от цигара,
и бе вина върху вина.
Но ето, в пръстите догаря,
стопява се на димнинá,
уви, последната цигара,
уви, последната жена.
---
За нищо не тая обида.
Тук имам хора, но и там,
аз имам при кого да ида,
какво да взема и да дам.
Дим, яко дим! Смирен, защото
си вярвах, че от тоя дим
ще стане като че по-топло,
просторът – като че по-син.
приятно чувство за вина:
когато първата цигара,
когато първата жена.
То бяха пътища и гари
в ония мъжки времена.
И бе цигара от цигара,
и бе вина върху вина.
Но ето, в пръстите догаря,
стопява се на димнинá,
уви, последната цигара,
уви, последната жена.
---
За нищо не тая обида.
Тук имам хора, но и там,
аз имам при кого да ида,
какво да взема и да дам.
Дим, яко дим! Смирен, защото
си вярвах, че от тоя дим
ще стане като че по-топло,
просторът – като че по-син.
© Райчо Русев All rights reserved.
