rajsun (Райчо Русев)
551 1381
Mar 28, 2010, 10:24 AM

Яко дим 

  Poetry » Other
983 0 17
Все още спомените пáри
приятно чувство за вина:
когато първата цигара,
когато първата жена.

То бяха пътища и гари
в ония мъжки времена.
И бе цигара от цигара,
и бе вина върху вина.

Но ето, в пръстите догаря,
стопява се на димнинá,
уви, последната цигара,
уви, последната жена.
---
За нищо не тая обида.
Тук имам хора, но и там,
аз имам при кого да ида,
какво да взема и да дам.

Дим, яко дим! Смирен, защото
си вярвах, че от тоя дим
ще стане като че по-топло,
просторът – като че по-син.

© Райчо Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??