21 ene 2021, 17:17  

Януари

  Poesía
893 1 4

Със златен конец януари

сам си бродира шевици.

И макар да не предвещава

ясно време на зимата зноят,

с младежки блян приканва

момите за гост да приемат

слънцето - като него пременени.

Не е със звънливи пендари обкичен

на януари печалният лик,

а с позлата на булчинска премяна.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за оценката, Анна.
  • Може би най-хубавото стихотворение, което съм чела от теб до този момент. Все пак има и лоша новина, не е за деца, по-скоро е юношеско. Освен това не отговаря на темата.
  • благодаря, г-н Станев.
  • Успех, Мария!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...