21.01.2021 г., 17:17  

Януари

891 1 4

Със златен конец януари

сам си бродира шевици.

И макар да не предвещава

ясно време на зимата зноят,

с младежки блян приканва

момите за гост да приемат

слънцето - като него пременени.

Не е със звънливи пендари обкичен

на януари печалният лик,

а с позлата на булчинска премяна.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за оценката, Анна.
  • Може би най-хубавото стихотворение, което съм чела от теб до този момент. Все пак има и лоша новина, не е за деца, по-скоро е юношеско. Освен това не отговаря на темата.
  • благодаря, г-н Станев.
  • Успех, Мария!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...