25 ene 2012, 20:42

Януарски сняг 

  Poesía » De amor
868 0 9

 

Какво, че януари е решил

да скрие пътя в бяла пелена.

За миг намерих твоите очи,

а в тях бе спряла толкова тъга-

по лятото и лятното море.

Дори снегът, искрящ от белота

и звездното, навъсено небе

което ни покрива с теб сега,

се свлякоха от болка, като стон…

А аз ти нося шепа красота

и луда обич, вместо тих подслон.

За да остана винаги така-

една жена със търсещи очи,

която жадно пие тишина…

И като карма в твоя ден върви,

за да опази теб и любовта.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??