Януарски сняг
Какво, че януари е решил
да скрие пътя в бяла пелена.
За миг намерих твоите очи,
а в тях бе спряла толкова тъга-
по лятото и лятното море.
Дори снегът, искрящ от белота
и звездното, навъсено небе
което ни покрива с теб сега,
се свлякоха от болка, като стон…
А аз ти нося шепа красота
и луда обич, вместо тих подслон.
За да остана винаги така-
една жена със търсещи очи,
която жадно пие тишина…
И като карма в твоя ден върви,
за да опази теб и любовта.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
