25.01.2012 г., 20:42 ч.

Януарски сняг 

  Поезия » Любовна
867 0 9

 

Какво, че януари е решил

да скрие пътя в бяла пелена.

За миг намерих твоите очи,

а в тях бе спряла толкова тъга-

по лятото и лятното море.

Дори снегът, искрящ от белота

и звездното, навъсено небе

което ни покрива с теб сега,

се свлякоха от болка, като стон…

А аз ти нося шепа красота

и луда обич, вместо тих подслон.

За да остана винаги така-

една жена със търсещи очи,

която жадно пие тишина…

И като карма в твоя ден върви,

за да опази теб и любовта.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??