ДИС (Деа)
77 312

18 ene 2021, 17:43

Януарско

Poesía

717 1 13

Бели паяжини размята

януарската бяла магия.

Изсъхнала чака земята

със слънце да се напие.

Посребрените телеграфни жици

за майска орис се молят.

Молят се и чакат птици

слепите още тополи.

Под глухите стрехи на къщите

се състезават капчуци -

да не са вече същите,

да станат пролетни звуци.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ДИС (Деа)

Гени, Т.Т., благодаря ви!🌹

2021-01-22T13:57:36+02:00
di_t

Хубав стих!

2021-01-22T13:47:43+02:00
Hathor (Геновева Симеонова)

Красива зимна картина си нарисувала, Деа.

2021-01-19T22:31:42+02:00
ДИС (Деа)

Хахаха...градуси, Георги. Ако беше друго, щях да сложа една голяма червена точка.

2021-01-19T18:44:44+02:00
генек (Георги Коновски)

Плюс 18 е ясно - разрешената за лов възраст. Ама минус 20? За некрофили?

2021-01-19T18:38:36+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0