Jan 18, 2021, 5:43 PM

Януарско

  Poetry
720 1 13

Бели паяжини размята

януарската бяла магия.

Изсъхнала чака земята

със слънце да се напие.

Посребрените телеграфни жици

за майска орис се молят.

Молят се и чакат птици

слепите още тополи.

Под глухите стрехи на къщите

се състезават капчуци -

да не са вече същите,

да станат пролетни звуци.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гени, Т.Т., благодаря ви!🌹
  • Хубав стих!
  • Красива зимна картина си нарисувала, Деа.
  • Хахаха...градуси, Георги. Ако беше друго, щях да сложа една голяма червена точка.
  • Плюс 18 е ясно - разрешената за лов възраст. Ама минус 20? За некрофили?

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...