ДИС (Деа)
77 312

Jan 18, 2021, 5:43 PM

Януарско

Poetry

719 1 13

Бели паяжини размята

януарската бяла магия.

Изсъхнала чака земята

със слънце да се напие.

Посребрените телеграфни жици

за майска орис се молят.

Молят се и чакат птици

слепите още тополи.

Под глухите стрехи на къщите

се състезават капчуци -

да не са вече същите,

да станат пролетни звуци.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ДИС (Деа)

Гени, Т.Т., благодаря ви!🌹

2021-01-22T13:57:36+02:00
di_t

Хубав стих!

2021-01-22T13:47:43+02:00
Hathor (Геновева Симеонова)

Красива зимна картина си нарисувала, Деа.

2021-01-19T22:31:42+02:00
ДИС (Деа)

Хахаха...градуси, Георги. Ако беше друго, щях да сложа една голяма червена точка.

2021-01-19T18:44:44+02:00
генек (Георги Коновски)

Плюс 18 е ясно - разрешената за лов възраст. Ама минус 20? За некрофили?

2021-01-19T18:38:36+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0