Jan 18, 2021, 5:43 PM

Януарско

  Poetry
718 1 13

Бели паяжини размята

януарската бяла магия.

Изсъхнала чака земята

със слънце да се напие.

Посребрените телеграфни жици

за майска орис се молят.

Молят се и чакат птици

слепите още тополи.

Под глухите стрехи на къщите

се състезават капчуци -

да не са вече същите,

да станат пролетни звуци.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гени, Т.Т., благодаря ви!🌹
  • Хубав стих!
  • Красива зимна картина си нарисувала, Деа.
  • Хахаха...градуси, Георги. Ако беше друго, щях да сложа една голяма червена точка.
  • Плюс 18 е ясно - разрешената за лов възраст. Ама минус 20? За некрофили?

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...