18 янв. 2021 г., 17:43

Януарско

715 1 13

Бели паяжини размята

януарската бяла магия.

Изсъхнала чака земята

със слънце да се напие.

Посребрените телеграфни жици

за майска орис се молят.

Молят се и чакат птици

слепите още тополи.

Под глухите стрехи на къщите

се състезават капчуци -

да не са вече същите,

да станат пролетни звуци.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гени, Т.Т., благодаря ви!🌹
  • Хубав стих!
  • Красива зимна картина си нарисувала, Деа.
  • Хахаха...градуси, Георги. Ако беше друго, щях да сложа една голяма червена точка.
  • Плюс 18 е ясно - разрешената за лов възраст. Ама минус 20? За некрофили?

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...