18.01.2021 г., 17:43

Януарско

721 1 13

Бели паяжини размята

януарската бяла магия.

Изсъхнала чака земята

със слънце да се напие.

Посребрените телеграфни жици

за майска орис се молят.

Молят се и чакат птици

слепите още тополи.

Под глухите стрехи на къщите

се състезават капчуци -

да не са вече същите,

да станат пролетни звуци.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гени, Т.Т., благодаря ви!🌹
  • Хубав стих!
  • Красива зимна картина си нарисувала, Деа.
  • Хахаха...градуси, Георги. Ако беше друго, щях да сложа една голяма червена точка.
  • Плюс 18 е ясно - разрешената за лов възраст. Ама минус 20? За некрофили?

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...