29 jul 2009, 11:31

Ясен свят

1K 0 1

 

 

Самотни хора,

посивяло място,

ръце изсъхнали

от стара злоба!

 

Нечути стонове,

прогизнал под,

неясни мисли,

такъв живот!

 

Заря в небето,

звездите се откриват

във топла тъмнина.

Сега съм вече нов!

 

Мирис на сено,

омайващ и забравен,

призив към добро,

към теб, сега отправен!

 

И идва ден за красота,

за нови, чудни багри,

прониква в мене нежността

от ясен свят, без грозни тайни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...